Кеф ми е, че в страната ни все още има хора като Симеон. Тук не става дума за Сакскобургготски, а за актьора Симеон Лютаков. Кеф ми е, че има такива, които, без да се бият в гърдите и да шумят по вестници и телевизии, че са по еконастроени дори от „Грийн пийс“, без да правят подписки за щяло и нещяло, просто са хванали лопатката и отиват в крайблоковата градинка и засаждат дръвчета. Ей така, за собствено удовлетворение, а не някой да ги забележи. Дори когато ги помолиш да ги заснемеш с фотоапарата, защото определено всеки ден не се вижда такова нещо, те любезно отказват. Те не искат да са медийни звезди. Те не търсят дивиденти. Популярни чрез своята професия, те искат анонимност за добрите дела, които вършат. Това е истинското благотворително „риалити“. В него не се размятат чекове и хилядарки пред десетките микрофони, зрители и обективи на камерите. Кеф ми е, че в страната ни има хора като Симеон.