500 бутилки с българско вино пазят духа на отминалото време. Близо 300 от тях са изложени за среща с ценителите в енотеката на популярен клуб в центъра на Варна, а останалите се съхраняват на друго място, което не се уточнява. В колекцията могат да бъдат видени емблематични екземпляри като мерло от Сакар, вино от Стамболово, старо червено от Оряховица, розе от южния бряг и т.н. Според познавачите родното производство между 1985 -1990 г. се е отличавало с много добра серия колекционни напитки, които са ненадминати и до наши дни. Един от най-големите ценители на еликсира на Дионис край морето несъмнено е Димо Атанасов. Той е родом от Добруджа, но през 70-те години на миналия век семейството му се прехвърля във Варна. Тук той започва изучаването на френски език в Четвърта езикова гимназия. Желанието му да се усъвършенства го завежда в курорта Албена, където прави първите си стъпки в областта на хотелиерството. Именно там е и първият му допир с виното. По-нататък професионалният му път го отвежда в Златни пясъци, където е аниматор в несъществуващата вече „Меча поляна“. Атанасов още си спомня, когато на гости там са били колоритните кубински танцьори от бар „Тропикана“. Сега той заедно с няколко свои приятели стои в основата на едни от най-красивите колекции български вина.


Мерло от Стамболово диви ценителите
Колекционните вина са правени по специална технология, за да бъдат съхранени дълги години. Това са специално подбрани гроздове, обработени по определен начин, а не с масовото произвеждане на ширата, потапя ни в света на Дионисиевата магия Димо Атанасов.
Той гарантира, че преди 25 години, когато на бутилката се слагал етикет „колекционно вино“, то отговаряло на съдържанието. „Преди 2-3 години отворихме с приятели бутилка мерло от Стамболово от 1982 г. Въпреки че съдържанието беше еволюирало, виното ставаше за пиене и беше удоволствие да се дегустира“, казва познавачът. Компанията оставила част от съдържанието и за следващия ден. „Тогава то беше още по-различно. Имаше характерния мирис на кожа и медовина. Това са аромати, присъщи на старите вина“, допълва Атанасов.


По Татово време
Специален износ за сър Хенри
Имаше един период през 80-те години, когато се изнасяха страшно много български вина за САЩ и Канада. Те бяха адресирани за сър Хенри, казва Димо Атанасов. Част от бутилките се пазят и до днес в колекцията на варненския клуб, убеди се с очите си репортер на в. „Народно дело“. Бутилките са от литър и половина и макар покрити със слой прах, са съхранили частица от българската история на винопроизводството. „Сред другите ценни експонати на пръв прочит при нас е и гъмза от Павликени 1983-1985 г. Това, което за съжаление нямаме в колекцията, е чирашко вино“, признава Атанасов. По спомените, които има, това е било уникално вино, което по Татово време единствено се намирало в ресторанта на хотел „Черно море“. Друг пропуск за колекционерите е кондовският коняк. „За съжаление нямаме дори и празна бутилка от него, за да покажем на любопитните какво е представлявал“, казва Атанасов. Етикетът бил печатан офсетно и върху него имало изобразени няколко звезди. Съдържанието пък било разкошно, спомня си ценителят.


Сбирката се трупа от 1999 г.
Началото на колекцията с вина е поставено през 1999 г. Основните виновници да я има и до днес са Димо Атанасов и съдружникът му Тихомир Найденов. „Той се занимаваше с търговия на вина, а аз пазарувах. Запознахме се в един склад“, връща се назад в годините Атанасов. Двамата установили, че имат афинитет към напитката на Дионис. Найденов му представил някои интересни стари вина. Атанасов от своя страна също се похвалил, че има сбирка от 80-те години. Тогава той ги събирал заедно с приятеля си Красимир Божинов, син на небезизвестния фотограф на БТА Димитър Божинов. В крайна сметка Димо и Тихомир обединили усилията си, за да може днес Варна да е сред градовете с най-пълната винена експозиция.
С абсолютна сигурност сред големите родни колекционери на вино мога да посоча Сашо Чакалски от София, но той събира не само български, но и чуждестранни вина, казва Димо Атанасов. Александър Гинчев, който пък е член на варненския вино клуб, редовно носел ценни екземпляри от местата, които е посетил, пътувайки с корабите. „Предоставял ни е много за колекцията. В скоро време очакваме и други наши приятели да ни протегнат ръка“, анонсира Атанасов.


Правилата
Изсъхне ли тапата, всичко е обречено
Когато се започва колекция с вино, трябва да се имат предвид правилата са съхранение. Основното е, че бутилките трябва да бъдат поставени хоризонтално, като по този начин не се позволява корковата тапа да изсъхне, защото е в постоянен допир с течността. В противен случай през нея преминава въздух и виното е обречено, казва Димо Атанасов и уточнява, че вино, което е „вдишало“, започва да удря на оцет. Имало няколко вида колекционери. Едните от тях били „пиячи“, които искали да опитат напитката във времето. За да бъде правилно съхранено, първо трябвало да си осигурят подходящото помещение. То не трябва да има допир със слънчева светлина и температурата в него трябва да е постоянна, разяснява Атанасов. Другият вариант бил бутилките да се подредят в специални шкафове. „Най-разумно е да се купуват по 6 бутилки от определен вид, за да може да бъдат разпределени в годините. Да не бъде отворена бутилка дълго време, крие риск. Виното винаги може да еволюира под някаква форма и да се сблъска с процеси, които да го накарат да деградира“, споделя сомелиерът. Затова той препоръчва на всяка година и половина да се отваря по една бутилка. Това давало гаранция за обективно възприемане на развитието на виното. Ако се усетела разлика в неподходяща посока, трябвало да се побърза с консумацията.


Боби Михайлов разписал гъмза от Световното
Въпреки че в страната ни има колекционери на вино, у нас все още има само наченки на аукциони. „Такъв търг се проведе преди няколко години, но не донесе кой знае какви резултати“, казва Димо Атанасов. Желанието на познавачите е да се организира отново аукцион, на който всички, които притежават определени бутилки и желаят да се разделят с тях на някаква цена, да участват. „Нека се чувстват добре дошли в нашия клуб. Готови сме да поставим началото на нещо подобно“, хвърля ръкавица Атанасов.
Цената, която ще достигне една бутилка вино на аукцион, зависи най-вече от интереса към нея, пояснява Димо Атанасов. „Присъствал съм на търгове във Франция, където наддаването е стартирало от няколко евро, за да стигне до няколкостотин за определен екземпляр“, казва познавачът. В България все още е нямало такъв случай, но Атанасов се надява много скоро в страната ни да има възможност по този начин истинските колекционери да обогатяват своите сбирки.
Една от ценните бутилки, която може да бъде предоставена за участие в аукцион от Димо Атанасов, е гъмза от 1994 г. Любопитното при нея е, че тя е посветена на 4-тото място, което зае националният ни отбор по футбол в САЩ. Бутилката е лично парафирана от капитана на трикольорите по него време, а сега президент на Българския футболен съюз Борислав Михайлов. „Тя беше нарочена за някоя от годините, когато пак ще имаме такъв грандиозен успех, но сме готови да я дадем“, обеща сомелиерът.


Клубът разкрива вековните ни традиции в лозарството
Когато създавал своя винен клуб, Димо Атанасов си поставил за цел да съхрани и разпространи вековните традиции в лозарството и винарството, които има страната ни. Той се е нагърбил и с нелеката задача да популяризира българските вина и да съдейства на други колекционери да намират редки екземпляри за сбирките си. Нерядко Атанасов е в основата на провеждането на специални дегустации. Според него тези срещи са начин за повишаване на винената култура на българина, а и част от наченките за развитие на винен туризъм у нас. Минути преди да се срещнем с него, за да разкаже своята история, той завърши подобна дегустация с група чужденци. Всички те останаха очаровани от българските еликсири и извадиха своите фотоапарати, за да запечатат с обективите си богатата колекция, изложена в енотеката. Впечатление направиха специалните хендсфрита, с които французите се разхождаха в залата, докато разглеждат експонатите. „Това е джаджа, която позволява ръцете да са свободни, а чашата да виси изправена пред вас където и да сте, дори когато е наполовина пълна“, разясни Атанасов. Приспособлението, макар и елементарно на външен вид, е повече от удобно, убеди се и наш репортер по време на срещата със сомелиера.


Англичанин патентовал тирбушона
Освен голяма колекция от вино, когато се отиде на гости при Димо Атанасов, няма как да остане незабелязана и сбирката с тирбушони. В момента те са от порядъка на 40 екземпляра, като един с един няма еднакъв. Има такива, които са от 20-те години на миналия век, а също и реплики на стари. „Старали сме се да подберем интересни екземпляри. Някои са самоделно направени и за мен са най-оригинални, защото всеки може да си купи, но някои хора са се постарали да вложат частица от себе си в този аксесоар“, казва Атанасов. Недобросъвестен посетител отмъкнал един, който бил под формата на велосипед, става ясно в разговора със сомелиера. Атанасов се гордее и със старинен постер, на който са изобразени тирбушони от 18-и до началото на 20-и век.
Историята на тирбушона официално води началото си с неговото патентоване през 1802 г. Това сторил не някой друг, а англичанин на име Едуард Томасън, разказва Димо Атанасов. В исторически план сред най-скъпите модели са тези, изработени от ценни метали. Много богато е и разнообразието от форми, които могат да бъдат открити. Някои от тирбушоните са на морска тематика, други откровено еротични, пояснява сомелиерът. За ловци например имало специални серии, изработени с естествен рог.