През периода 1976-1999 Нешка Робева е старши треньор на българския национален отбор по художествена гимнастика. За почти 25 години работа нейните възпитанички завоюват 294 медала, 7 световни, 10 европейски титли и 2 вицеолимпийски титли.
За изключителните постижения в работата си Робева е носител на почти всички държавни отличия, както и на грамота за принос към световния женски олимпийски спорт.
През 2000 г. създава трупата „Нешанъл арт“ от 35 момичета и момчета, с която представя съвременна интерпретация на българския и балканския фолклор.
През септември 2005 г. е премиерата на филмовата версия на „Орисия“.
Спектакълът „Арамии“ пък е изграден върху предания за Балканите. Той обединява елементи не само от българския, а и от румънския, турския, гръцкия и албанския народен бит.
Сценичните творби „Два свята“, „Орисия“ и „Готови ли сте“ добиват изключителна популярност. Трупата й има над 400 участия в страната и чужбина — Бродуей, Сингапур „Арт фестивал“, Гърция, Турция, Белгия, Израел, Италия и Македония.
Преди броени дни тя обяви официално, че подкрепя варненския кандидат за кмет Борислав Гуцанов.

Парадокс
Белезници, опрени пистолети в слепоочието, изкарване на хора по бельо пред камерите и изведнъж разбираме, че родната полиция и прокуратура не забелязала Цар Киро?

Срам и позор
В нашата държава всеки може да бъде омаскарен

Мечта
Желая да правя изкуство за всички, а някои искат да опростачат докрай народа ни

- Оценявате ли личностните качества на даден политик, освен стратегията му за обществен принос, когато заставате зад него?
- Ако политикът не е личност, каквито и стратегии да има и колкото и убедително да ги представя, всичко ще остане в сферата на обещанията. Разбира се, че на първо място трябва добре да се взираме в това кой стои насреща ни. И ако го бяхме правили, нямаше да сме на това дередже.

- Защо решихте да подкрепите Борислав Гуцанов?
- Защото мисля, че го познавам. И то не от вчера или днес. Познавам го от първокурсник във Военноморското училище. Леля Ванга му е кръстница. Увлякох го в политиката, след това се опитвах да го спра… Беше ми напълно ясно защо и болно от номера, който му погодиха. Скалъпени обвинения към политически противник. До момента, в който поставиха желания човек на неговото място. Отново го убеждавах да се махне. У нас няма правила. Вижте колко е ефектно. Белезници, опрени пистолети в слепоочието, изкарване на хора по бельо пред камерите и изведнъж разбираме, че родната полиция и прокуратура не забелязала Цар Киро??? Ненавиждам политическото лицемерие. Затова го подкрепям. След като не можах да го откажа, би било срамно да не го подкрепя. Впрочем, когато разиграваха поредното театро с Борето, колегите му бяха длъжни да го подкрепят. В нашата държава всичко може. Може всеки да бъде омаскарен. Страхувам се, че ако усетят, че Борето има шанс, няма да се спрат пред нищо.

- Кои точно качества Ви привлякоха в този кандидат?
- Може би защото познавам Борето от малък, все го смятам за дете... Борислав показа характер. След всичко, което му се случи, да събере сили и да каже на висок глас: „Ето ме, заставам очи в очи с вас, моите съграждани, готов съм за въпросите ви, гледам ви открито, искам и мога да работя за просперитета на града…” Борето незабелязано за мен се превърна в мъж. Моряк! Радвам му се и се страхувам за него, както майка за сина си. Впрочем, колкото и да се опитват да го маскарят, варненци би трябвало да имат реална и безпристрастна оценка на работата му като председател на Общинския съвет.

- Нека да излезем от сферата на политиката. Нараства ли интересът на публиката към българската тематика в изкуството?
- Да. Определено. Играем в цяла България. Не играем за партии. Играем за хората, в зали, на сцени, по площадите. На площада усещам хората, усещам предпочитанията им… Имат нужда да усетят българското.

- Кое най-силно вълнува зрителите в последната Ви творба? Къде реагират най-бурно?
- Където и да сме, когато прозвучи музиката на Ибряма и танцьорите заиграят ръченица, зрителите полудяват. Хубаво е.

- Какво е състоянието на съвременното сценично изкуство в България?
- Каквото е състоянието на всичко у нас. Лично ние оцеляваме. Вече 11 години оцеляваме. Благодарение на почитателите ни. Обичам да играем на площадите, защото тогава не ни се налага да продаваме билети. Могат да ни видят всички хора. Не знам, у нас всичко е сбъркано. Аз искам да правя не изкуство за снобите, искам това, което правя, да е достъпно за всички. Странно е, когато на площада прозвучи цигулка и започваш да усещаш дъха на хората. След това аплодисменти. Та това е площад – територията на чалгата? Или така някои са решили. Някои, които искат да опростачат докрай народа ни.

- Трябва ли да се намесят управляващите в този процес и как?
- Могат да помагат финансово, а иначе по-добре да не се месят, защото там, където са се намесили, изкуството умира. Спомням си НДК, празника на полицията и да ме извинят творците на шедьовъра „Нашата полиция ни пази”, но са си отредили за векове място в музея на чалга безвкуството. Сгреших ли? Би трябвало точно такъв музей да се направи, а не да ми обясняват, че Д. Узунов, Зл. Бояджиев, Ц. Лавренов най-после били поставени зад витрината на социалистическото изкуство. Знаете ли обяснението защо Златю е там? Защото бил рисувал ТКЗС. Аз пък им препоръчах да сложат и Ван Гог до него, нали в ТКЗС-то произвеждаха слънчоглед. Или „Събирачи на картофи”, каква по-текезесарска картина от тази... А Пикасо, а Гоя, те са си класици на комунизма, с разните му там гълъби и разстрели… Понякога побеснявам от опита всичко да се политизира, да се принизи, да се зачеркне и замени. С какво? Впрочем все едно, надали ще разберат какво искам да кажа…

- Къде е мястото ни в световната картина на художествената гимнастика в момента?
Имаме златен медал за ансамбъла. Това е наистина достижение. България връща позициите си и ако са умни и престанат с дрязгите, на олимпиадата могат да го потвърдят.